“…Разглеждаме картата в този район и погледът ми попада на село със символичното име Врата. Напоследък този символ сякаш ме преследва – имам предвид вратата, като граница между два свята. Изпитвам нужда да прекрача в онзи, по-добрия, макар и метафорично, а селото не е далеч…
(…) Не знам каква е тази магия, но преживяваме минути на истинско блаженство, радост и благодарност за тази порция невзрачно щастие в това почти запустяло помашко село. И разбирам, че докато обикаляме в търсене на вратите на Вселената, които да ни отведат в онази другата, божествена реалност, понякога случайно стигаме до истинската Врата – единствената, която трябва да бъде отворена. Тази на душата. „Понеже ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лук. 17:21).
А дъждът плисва в момента, в който си тръгваме…”
