След приключването на „Бабо, разкажи ми спомен“ с мен се случи нещо необичайно. За пръв път нямах желание за писане. Тоест, нямах желание да пиша друго. Обикновено още преди да представя поредната си нова книга, вече живея с идеята за следващата. Бързо се пренастройвам. Махала Небесна обаче се оказа пространство, от което не исках да си тръгна. Исках да продължавам да пиша тази книга и така да остана на това чудно място, което, както казва баба Жива, човек не може просто да прибере в куфара си като сувенир и да отнесе в някакъв друг живот. Историята ни, мирогледът, културата, традицията, музиката, вярата, ценностите, природата... губят от своята жизненост, когато не се преживяват на мястото, от което са част. Вдъхновението да започна нова книга се появи по време на едно пътуване, когато ме осени прозрението, че махала Небесна може да бъде открита навсякъде. Защото, ако тя е алегория за душата на България, то тази душа не е само под любимия ми връх Марагидик в сърцето на Балкана, а може да бъде усетена из много други кътчета на родината. И така, вместо да го пълня със сълзи, сложих в куфара малко багаж и превърнах страстта си да пътешествам из България в литературна мисия.
Така че, уважаеми читатели, макар и различен по форма, лично за мен сборникът „Пътеписи за душата на България“ е естествено и логично продължение на историите от махала Небесна. За разлика от романа обаче, историите в него са истински и дават възможност на всеки от вас реално да се докосне и да съпреживее богатствата на българската земя и душа.
Бих искала обаче да направя едно-две уточнения.
Този сборник не е пътеводител, или поне не само. Пътешествията са разказани като истории, във всяка от които има и послание, защото душата на едно място не е в обектите от туристическите справочници, а в духовното съдържание, което посетителят отнася със себе си. Освен това, умишлено съм включила дестинации, които не са сред най-популярните у нас, а ако все пак някои са такива, историите и поуките от тях едва ли ще намерите другаде.
Бих искала предварително да се извиня, ако някъде информацията, която съм дала, не съвпадне с това, което ще заварите, ако решите да посетите някои от посочените места. Все пак писането на пътеписи е трудоемко, а с времето нещата се променят. Надявам се обаче повечето промени да са положителни.*
Ще използвам последните редове от това предисловие, за да благодаря. Най-вече на Венци – моята сродна душа (хаймана), за всеотдайното му съучастие в литературната ми мисия и за чудесните снимки! За съжаление, доста места и впечатления останаха извън настоящия сборник, но вероятно ще намерят реализация под друга форма.
Много съм благодарна и на Издателска къща „Хермес“ за подкрепата на поредния ми авторски опит в различен жанр.
Благодаря сърдечно на художника Митко Янков за разрешението да използвам негова картина за корицата и на тази книга. В неговия рисунък открих най-точно изображение на тази толкова цветна и топла, уютна и жизнена, земна и небесна душа на България!
И поантата накрая – благодаря от цялото си сърце на вас, читателите, за доверието да отворите тази книга. Много се надявам да ви допадне. А най-щастлива ще бъда, ако пътеписите ми успеят да ви вдъхновят за пътешествия из прекрасната ни – отвън и отвътре – България. Защото това колко добре я познаваме, е единственото, което поддържа душата й жива...
На добър път!
Ивинела
*Повечето ми пътувания са от 2016–2017 г., но има и от 2015-а, а това до Равногор е от 2014 г. – Б. а.
