"...Без драматизъм стигаме върха. Надничам надолу, но змеят не се вижда никакъв. Не ме разбирайте погрешно – не се надявам да ми излезе късметът с някакъв змей любовчия. Просто съм писателка и се прехласвам по всякакви странни истории, а тези от родния фолклор особено ме вълнуват. Защото зад легендите, установила съм, често се крият прагматични начини за справяне с реални житейски проблеми…
Подозирам, че и в историята с тоя змей има скрит смисъл. Всички знаем за нравите на старите времена – колко важно е било опазването на целомъдрието на момите. Представете си обаче, че някоя мома не е успяла да го опази – няма значение дали с нейно съгласие, или не. Сгази ли девойката лука, пък не дай боже, и да забременее, край – с нея и семейството й е свършено. Освен ако не бъде измислено нещо достатъчно умно, което да оправдае положението й.
На мен ми хрумва следният сценарий. Значи, прибира се мома Калина по тъмно, раздърпана и разплакана, и споделя с майка си, че оня, шашавият Гинчо, дето прилича на змей, я е нападнал край реката и я е насилил. Майка й започва да си скубе косата, но в един момент й хрумва идея и спира (да се скубе). Казва на щерка си да се скрие в гората под връх Ореляк, пък тя ще се оправи със ситуацията. Чорлава, с пронизителен писък, майката хуква из селото и вика: „Хорааа! Помагайте, хорааа! Змей отвлече Калинкааа... Изгоря ми чедото, божкеее...“. Оттук нататък вече е лесно – все ще се намери някой местен фантазьор да потвърди, че май наистина е мяркал змей. Размножаването пък на змейовете в района (понеже освен в село Пирин, изведнъж се появили змейове и в няколко съседни села) може би показва, че момите в околността веднага са схванали идеята. Нашата Калинка родила спокойно сина си, който иначе щял да бъде заклеймен като „копеле“, при това без да се налага да напуска посрамена селото или да се омъжва за шантавия Гинчо. А след време „змейовият“ наследник не само бива приет от консервативната общност, но дори става закрилник на местните...
Това го измислям, докато изследвам с поглед стръмния улей надолу. Дори без да има богато въображение, човек може да си представи как змеят пикира бавно над пропастта и оглежда на коя мома да дръпне фустата..."
