“...Като цяло обаче мидите остават на втори план. Защото след спектакъла със залязването на слънцето започва този с изгряването на луната сред спускащата се над морето нощ. И зрелището е не по-малко удивително в навечерието на предстоящото пълнолуние. Не мога да откъсна очи и когато си тръгваме, докато изкачваме стръмния участък до главния път, се возя, обърната назад. А щом стигаме най-високата част, моля Венци да спре колата, за да се полюбуваме на гледката. Сребърната светлина на луната е плиснала в морето като насочен прожектор, а мистичният силует на скалистия бряг от двете страни сякаш очертава сцената, на която очакваш всеки момент да се случи нещо вълшебно. Но само след миг, като прозрение, осъзнаваш, че всъщност ти си актьорът, заради когото този декор е сътворен, и от теб зависи дали ще съучастваш в магията...
...Преживяването е омагьосващо! Застанала под силуета на чудната крепостна арка на ръба над скалите, ми идва да хукна по ширналата се пред мен лунна магистрала към безкрая..."
