“Винаги съм била съзерцател на природата. В смисъл – възхищавала съм се на красотата й като зрител. Всяка чудна природна картина за мен е била по-скоро като картичка, която наблюдавам отвън. Веднъж ми се случи да се усетя като част от пейзажа, да вляза в картичката.
Когато един ден Венци ми се обажда с думите: „Искам да ти подаря едно място“, определено не очаквам подобно преминаване през рамката на картината край помашко село. Бабинци – така се нарича селцето, кацнало на баира над Тетевен, където се осъществява първата ми – толкова отблизо – среща с Тетевенския Балкан. Неслучайно Иван Вазов е възкликнал: „Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да остана чужденец на Майка България. Вашият край е пълен с толкова прелести, че аз съм слисан! Ходил съм и в Швейцария, и по други места из Европа, пребродил съм и България, но не съм видял по-вълшебен край!“.
Като омагьосана съм и аз – от купите сено, от звъна на хлопките, от зелените през октомври ливади, от обагрената в есенни цветове гора към връх Трескавец, от развълнуваните като море дипли на Стара планина, от наситения с фин аромат на билки и пушек въздух, от белия параклис, кацнал на връх Острич над нас…”
