„Голямата божествена река“ – това е едно от тълкуванията за името на река Дунав. Реката, която минава през десет държави и във всяка от тях е национално съкровище, муза и епопея. И която, макар да е включена в толкова държавни граници, не принадлежи на никоя. Идва и си отива – като живота на хората, населяващи бреговете й. Извира спонтанно по волята на Твореца и пак според нея тече неумолимо към безбрежното море на вечността. Понякога тиха и бяла, понякога тъмна и мътна. Ту блести игриво под слънчевите лъчи, ту се скрива под мистичния воал на мъглите и докато повърхността й отразява небето, в дълбините й се спотайват опасни течения, а на дъното й се утаява тиня. Досущ като човешката душа..."
