“Хората, които обичат разходките в планината, вероятно ще се съгласят с мен, че всяка от нашите планини има лична, уникална душа. Всяка притежава собствена атмосфера и предизвиква усещания и емоции, които я отличават от останалите. И ако запазената марка на Балкана е уютът, на Родопа планина – просторът, на Пирин – непокорството, на Странджа – мистерията, то според мен усещането, което най-добре описва Рила, е за святост. Иван Вазов споделя за Рила следното: „Не знам защо, но тази планина винаги е обладавала за мен едно странно обаяние, каквото никоя друга в отечеството ни, дълго време преди да я видя. Струвала ми се е като един друг свят, непознат и непристъпен. Виждал съм във въображението си някакви недосегаеми върхове, загубени в небето. Между тия върхове – един манастир. Нищо повече. Някаква тайнствена завивка е метната въз тая планина... Свети Иван Рилски, първият й заселител, ревниво я е запазил от нахлуването на световните мълви и на живота, тя стои под неговия покров и се е превърнала от планина на светиня...“.
Така я преживявам и аз. Всяко общение с тази планина ме пречиства, съживява ме телесно и духовно и ме завръща при Бога. Неслучайно най-великият и обичан български светец – свети Иван Рилски, я е избрал за свое убежище. Друг наш голям духовен отец – Неофит Рилски, почти 1000 години по-късно нарича планината „Великата Рилска пустиня“. А днешните посетители в момента, в който прекрачат прага на Рилската света обител, несъмнено се усещат обгърнати от особено, благодатно божие присъствие.
Затова реших да разкажа за Рила планина така – като за храм, в който може да се влезе през пет различни врати…”
