“…„Даскалоливницата“ в Елена е място, което ме пленява по особен начин. Има атмосфера, която времето не е успяло да заличи – сякаш енергията е акумулирана и е останала завинаги запечатана на някакво друго, по-фино ниво на битието. Може би новите училища трябва да се изграждат върху старите – по същия начин, по който храмовете се издигат върху стари светилища. Духовното, макар и невидимо, се усилва в натрупването – разпръскването е пагубно за него. Какво ли е да учиш на такова място, питам се. Да имаш такава ярка личност като Петко Славейков за съученик? Или за преподавател? Каква умствена мощ, каква неизчерпаема енергия има този човек! Какъв колосален труд за България е делото му! Именно той е дал името, с което еленското – първото българско класно училище, е останало в историята: „даскалоливница“. Място за „леене“ на учители, разпръскващи светлината на знанието – по аналогия с важните за онова време „свещоливници“, понеже не е имало електричество да осигурява светлина. В „Даскалоливницата“, сред другите експонати, може да видите „съвети за пазене на здравето“, написани от основателя на училището – Иван Момчилов. Може да ги прочетете и в „Бабо, разкажи ми спомен“ – плениха ме и съм ги включила в една от историите. Изобщо Иван Момчилов заслужава по-голямо внимание. Истински просветител, реформатор и патриот, човек със силен и много здрав усет какво трябва да е образованието, така че, освен да дава знания, да формира личности със здрави ценности, стабилни познания, духовни опори и национално самосъзнание. Книжовник, който има голям принос за изработването и отпечатването на учебници на роден език, съзнавайки, че езикът има изключително значение за това националният дух да не бъде поробен. Неговите наставления звучат като божии заповеди по родолюбие: „Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето. От всичките езици на света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях...“.
